THE POSSIBLE TRAVEL

Преди време получих следното писмо от приятелка, която от дълги години живее в Испания: " В иждам ч е ти харесва да пишеш...добре е за чужбината, но защо не напишеш  нещичко за Пловдив ….тоз прекрасен и в сепоглъща щ   град, който посеща в айки го завинаги оставаш там. .. " По случай това припомняне, че живея в един от най-прекрасните градове в света, р еших да започна нов проект, който засега има две работни имена:  " Турист в собствения ми град " и " Етюди за Пловдив . Идеята ми е да направя поредица от статии за   Пловдив от гледната точка на неговите жители, но през призмата на "туристи" виждащи го за първи път. Ентусиазирана от новото си начинание гушнах фотоапарата и започнах да обикалям града. Правя обиколките си така както обикалям "чужбинските" градове.  Тръгвам по улиците  без цел и посока  и се вглеждам в малките неща, които обикновено пропускам забързана в ежедневните си задачи. Започнах  да преоткривам любимите си улици, с

Посвещавам на Цанка, Гошо, Тошо, Кольо,  нинджите, СИП 1977 и всички знайни и незнайни туристи,  които са оставили имената си по вековните буки,  за да радват идващите след тях туристи. До „Райското пръскало”. Явно сме на тема водопади тези дни. Онзи ден беше Сливодолското падало , а в събота поехме към Райското пръскало .  Имахме заплануван час на тръгване, най-късно 9 : 00ч., който естествено не успяваме да спазим, и с около час закъснение поемаме към Калофер.

За пореден път се убеждавам, колко малко знам близките около мен интересни и прекрасни неща. Вчера например открих, че в Асеновград има палеонтологичен музей , а днес след месеци чудене най-после отидох до най-високия водопад в Родопите. Със своите 49 метра Сливодолското падало си е един впечатлителен водопад. Само на тридесетина километра от Пловдив, посока Смолян, Сливодолското падало се явява една чудна дестинация за  разходка извън града. Началото на пътеката се намира непосредствено след третия тунел по пътя Асеновград-Смолян, на около 6-7  километра след Бачково. Няма специално място за паркиране, но разширенията на пътя се ползват като своеобразен паркинг.

Ако все още се чудите какво да правите през празниците - елате до Пловдив и се насладете на спокойствието, хората и атмосферата на най-любимия и несравним град. Повече снимки от Пловдив, а и други места в новия ни проект PlovdivWeatherReport . Фонтана пред общината

Отново е неделя, отново сме в голямо чудене накъде да поемем и отново се запътваме към Пещера. След един бърз преглед на картата решаваме, че "Цепина крепост"  като дестинация звучи добре и се насочваме към село Дорково. Посоката е Пещера - Батак - Ракитово- Костандово - Дорково; Съществува и друг по-пряк път от Пещера към курорта св. Константин - Дорково, но ни казаха, че по този път има доста завои, дупки и е объркан, и ще се забавим повече. Ако сте на почивка във Велинград километрите до Дорково са само 16 .  Гледката от крепостта

От "Пиазале Рома" до о.Мурано, ни отнема около 40 минути с вапорето. Минаваме по Гранд Канал, след което завиваме по Канарегио канал. Тази водна разходка из Венеция отново ни кара да затаим дъх и да извадим фотоапаратите, но само за няколко снимки, след което ги прибираме и се оставяме на самото пътуване.  Вълните тихо се разбиват в кила на лодката, а слънчевите лъчи срамежливо се показват иззад облаците. Радваме се защото прогнозата е за дъжд и, въпреки че сме добре екипирани се надяваме на слънце. Заобикаляме Венеция и се насочваме към о. Мурано, известен още като островът на стъклото. Пътьом преминаваме през  о .Сан Мишел ,  в последствие разбираме, че от 1826 година, след "здравословен" декрет на Наполеон - мъртвите да се погребват далеч от живите, това е   гробището на Венеция. Освен венецианците, които си "почиват" тук на Сан Мишел са  погребани Стравински, Езра Паунд и Сергей Дягилев. *Ако ви се разхожда из гробищен парк, в търсене на други

Няколко пъти започвах тази статия и няколко пъти спирах, а в представите ми Венеция се появява като една красива, но застаряваща куртизанка с размазан грим, раздърпани дрехи  и подложена на постоянен тормоз от нейните почитатели. Обичана, възхвалявана, но стъпквана, омърсявана и използвана. Въпреки смесеното чувство на тъга и съжаление, аз също се възползвах от нея и от нейната красота.  С години мечтаех за Венеция и в представите ми градът винаги е бил чист, празен и магнетичен, като добре направена картичка. За съжаление успях да усетя магията на Венеция само в няколко кратки мига разхождайки се из нейните задни улички, скрити площадчета и малки градинки, които са като паралелна вселена на шумните, задръстени от снимащи и пазаруващи туристи квартали "Сан Марко" и "Риалто".  Ако се оставите на импулса и се  шмугнете в първия тесен проход, който се изпречи пред вас, ще се озовете пред неподозирани места, а лабиринтът от улички и тесни проходи между високите

Площадката за наблюдение до с. Вица - картата на каньона Викос. 

От  град Янина ( Ioannina)  до първите селца на областта Загори са само 16 км. Планинският път е стръмен, тесен и с много завои, а местните шофьори, явно се готвят за поредното планинско рали и упорито се опитват да ви избутат от пътя. Ако сте без кола Има два автобуса, които тръгват от Янина до Загори. Единият ви отвежда до Монодендри и селата разположени в южната част на каньона Викос, а другият ви отвежда до Микро и Мегало Папинго и до селата към северната част на каньона.Друга възможност за достигане до  селата покрай каньона са  Чартърни превози !  Ако планът ви е да минете по цялата проходима дължина на каньона, вашата отправна точка трябва да е с. Монодендри.  Дори и да тръгнете без предварително да сте направили резервация, 99% е сигурно че ще успеете да си намерите стая в селото или в някое от близките села. Селото е запазило автентичният си облик и дори новите постройки, основно хотели, много точно репрезентират традиционното строителство на региона.  Монодендри и около