THE POSSIBLE TRAVEL

Джамия и православен храм в едно. Ето това е църквата„Успение Богородично”. И аз се питах „как е възможно един храм от ислямски да се превърне в православен”? Отговорът се оказа не толкова сложен и се намира на 1 час път с кола от Пловдив - в Узунджово, област Хасково. Църквата "Успение Богородично"

Еньовден - денят на билките и лятното слънцестоене, а по църковния канон е рожденият ден на Свети Йоан Кръстител. Преди да тръгна към село Борово, за да участвам в ритуала по посрещане на Еньовден, знаех само, че това е денят, в който се берат билки и е добре да се изкъпеш в утринната роса. Реших да не чета нищо предварително, за да не си пълня чашата с очаквания и нагласи… все пак за първи път щях да правя нещо толкова различно като посрещането на слънцето в ден, който се смята подходящ за добри и лоши магии. Сега когато съм обратно в Пловдив се поразрових из Интернет, много любимо мое занимание, за да намеря повече информация за празника и старите ритуали по неговото посрещане.

Село Борово Отново, за пореден път, започвам статия с възклицанието - Леле, какви места имаме в България . На 50 километра от Пловдив, петнадесет, от които са изключително гадни завои, откривам село Борово.  Малкото, сгушено в планината китно село, носещо името Борово (името идвало от факта, че в миналото на мястото на селото е имало гъсти борови гори), ме грабва на мига, в който го виждам. Още с влизането в селото ми прави впечатление, че то е изключително подредено, уредено и чисто. Къщите са спретнати, дворовете са цветни и красиви. Няма много хора и тишината се носи като лятна мараня. В Борово съм, за да посрещна Еньов ден , така както е било правено преди, според старите традиции. После разбрах, че се намираме и на седем километра от "Кръстова гора", но това някак си не ме вълнува, имам особено мнение за търговията с вярата, но това е друга тема!

Какво прави едно преживяване хубаво? Мястото, на което си? Предизвикателството пред теб? Времето, денят? Или най-вече хората, с които си? Знам, че въпросите ми са риторични, но все пак си ги задавам, с риск да съм банална. Времето, мястото, денят и най-вече хората, с които си, правят преживяванията различни и специални. Такъв беше и нашият поход на Еньов ден. Преживяване на духа, на волята (все пак да ходиш по чукарите след 2 часа сън не е най-лесното) и на споделената радост към природата. В тази статия няма да има много думи, защото думите и тяхното значение  са в снимките! Приятна разходка по червената пътека,  "На вярата", над село Борово!

Сахат тепе Альоша

Прегледах повече от 200 снимки, които съм правила в Москва, но успях да намеря само 4 подходящи снимки с представители на московските балкони. Или нямат балкони или аз не съм ги снимала. Странно!!! Една от многото сгради в сталинистки стил! 

Имам въпрос към всички фирми/организации, които се занимават с туризъм и предоставянето на туристическа информация с търговска цел. Толкова ли е трудно да: photo by: travelinginspector.com 1. Да сте честни и коректни в офертите си към клиентите? 2. Да сте коректни организатори на игри и викторини? 3. Да си наемете някой да пише смислени текстове, вместо да копирате Уикипедия или буквално да превеждате от чуждите сайтове за туризъм. Тези дни вече много ми дойде. Отвсякъде се сблъсквам с безочлива наглост и глупост. Тъй като все пак пиша  в блог за пътувания, ще си изплача яда по отношение малоумието и безочливостта на един  български туристически портал и  една ФБ страница. Те са ми най-пресни. След като видях тях, проверих и други, и всички са на същото дередже. Безочливост номер 1 - Некоректно отношение към феновете. Завоалирани правила. Сивота в избора на победители от игри и викторини. Липса на всякаква комуникация. Фейсбук  страницата " Искам да пътувам до най-красивит

След хижа Рай и Райското пръскало , хижа Добрила и връх Амбарица дойде ред да покорим и хижа Ехо. Решено и малко мудно сторено, защото до последно не бях убедена, че времето ще позволи изкачване до хижата. Въпреки съмненията, в събота сутрин смело поехме към Стара Планина и поредната хижа. Хижа Ехо се намира в природния резерват "Централен Балкан" . Височината, на която е разположена  е 1675 м.н.в. Преходът до хижа Ехо (моята версия) Изходна точка село Розино: с елото се намира на 15 километра от Сопот в посока София. Трудност: доста си е нанагорно и зорно, особено ако си решил да правиш преход за един ден; Продължителност в едната посока: Около 4:30, но продължителността зависи от физическата подготовка, опита в ходенето по планини, колко багаж сте взели - включително и колело (имаше и такива майстори на спорта); Знаци по пътеката: Две бели ленти с една зелена. За какво да се внимава: На определени места маркировката липсва или е объркваща. Има дост

Добре дошли!!!  Някъде към два следобед влизаме в село Яврово. Улиците са безлюдни, а усещането е сякаш селото е замръзнало в ранната пролет. Веещото се българско знаме от върха на селската кръчма ни убеждава, че селото живее и диша. Въпреки това тишината е неописуема, дори и селските кучета сякаш спят следобеден сън, и не си правят труда да ни залаят. Къщите са спретнати, а дворовете им са обсипани с цветя. Калдъръмените улици водят в различни посоки и се чудим по коя да поемем, но всички са толкова чаровни и подканващи, че няма значение къде ще отидем. Спирам се до чешмата направена в чест на Николай Хайтов и прочитам надписа: "Крила имат само тия, дето сърцето им иска да лети" - колко истински са тези думи, поклащам глава и продължавам нагоре по улицата. Достигам до паметника издигнат в чест на загиналите по време на Балканската война от 1912-1913 година. Спирам се за малко и се опитвам да разчета имената на падналите в бой войници. Оставам само две, три минути и